7 дек. 2007 г., 16:10

Страх ме е

2.6K 0 39
 
Страх ме е, че пак ще се завърнеш,
когато нямам нужда от това.
В живота ми отново ще възкръснеш
и пак ще съм с пречупени крила!

Страх ме е, че няма да успея
отново да те пусна отведнъж.
И чаша вино пак ще ти налея,
(привикнала към тоз нагарчащ вкус)!

Страх ме е, че пак ще те обикна,
когато нямам право на това!
И пак със самотата си ще свикна,
докато тебе чакам във нощта!

Страх ме е, назад да се обърна -
от спомена за тебе ме боли.
Дали живота ми след тебе се обърна,
че пазя най-дълбоките следи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О,Ани-разбирам този страх,същото преживявам и аз! Точно си го казала,прав е Кадир-показваш ни нещата от живота по доста вълнуващ начин,Ани,харесвам твоята поезия,затова все те чета...!! Откровено за съкровените неща пишеш!!
  • Усмивки за всички!
    Благодаря!
  • Много е хубаво!Успех!Поздрави
  • Човек не бива да бяга от съдбата си,а от любовта още по-малко!
    След истинската любов,винаги остават следи Ани,които не се заличават в сърцето!
    Поздрав за стиха ти!
  • Хубаво, съдбовно.... Поздрави!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...