Страх ме е
когато нямам нужда от това.
В живота ми отново ще възкръснеш
и пак ще съм с пречупени крила!
Страх ме е, че няма да успея
отново да те пусна отведнъж.
И чаша вино пак ще ти налея,
(привикнала към тоз нагарчащ вкус)!
Страх ме е, че пак ще те обикна,
когато нямам право на това!
И пак със самотата си ще свикна,
докато тебе чакам във нощта!
Страх ме е, назад да се обърна -
от спомена за тебе ме боли.
Дали живота ми след тебе се обърна,
че пазя най-дълбоките следи?
© Анета All rights reserved.
Точно си го казала,прав е Кадир-показваш ни нещата от живота по доста вълнуващ начин,Ани,харесвам твоята поезия,затова все те чета...!!
Откровено за съкровените неща пишеш!!
