29 июл. 2021 г., 10:42

Страхливият пор

481 0 0

 

 

      Ний живеем до гората

      на края на махалата.

      Там под оня зелен бор

      къща има голям пор.

 

      Все наднича през стобора,

      но не смей да влезе в двора.

      Веднъж Шаро го ухапа

      по косматата му лапа.

 

      Порът се уплаши,вече

      гледа да стои далече.

      Мисли,чисти се,преглъща,

      ще премести свойта къща.

 

      Чуди се какво да прави,

      Шаро ще ли го забрави?

      Как следите си да скрие

      никой да не го открие?

 

      Шаро хич не ще да знае,

      с мене иска да играе.

      Колко глупав е тоз пор-

      все мърмори и се мръщи,

      крие се във свойта къща.

      Тя прилича на затвор.

 

      Я излез навън потича

      на слънцето се припичай

      и тогава, юначина,

      влез във нашата дружина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...