29 июл. 2021 г., 10:42

Страхливият пор

483 0 0

 

 

      Ний живеем до гората

      на края на махалата.

      Там под оня зелен бор

      къща има голям пор.

 

      Все наднича през стобора,

      но не смей да влезе в двора.

      Веднъж Шаро го ухапа

      по косматата му лапа.

 

      Порът се уплаши,вече

      гледа да стои далече.

      Мисли,чисти се,преглъща,

      ще премести свойта къща.

 

      Чуди се какво да прави,

      Шаро ще ли го забрави?

      Как следите си да скрие

      никой да не го открие?

 

      Шаро хич не ще да знае,

      с мене иска да играе.

      Колко глупав е тоз пор-

      все мърмори и се мръщи,

      крие се във свойта къща.

      Тя прилича на затвор.

 

      Я излез навън потича

      на слънцето се припичай

      и тогава, юначина,

      влез във нашата дружина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...