29.07.2021 г., 10:42

Страхливият пор

480 0 0

 

 

      Ний живеем до гората

      на края на махалата.

      Там под оня зелен бор

      къща има голям пор.

 

      Все наднича през стобора,

      но не смей да влезе в двора.

      Веднъж Шаро го ухапа

      по косматата му лапа.

 

      Порът се уплаши,вече

      гледа да стои далече.

      Мисли,чисти се,преглъща,

      ще премести свойта къща.

 

      Чуди се какво да прави,

      Шаро ще ли го забрави?

      Как следите си да скрие

      никой да не го открие?

 

      Шаро хич не ще да знае,

      с мене иска да играе.

      Колко глупав е тоз пор-

      все мърмори и се мръщи,

      крие се във свойта къща.

      Тя прилича на затвор.

 

      Я излез навън потича

      на слънцето се припичай

      и тогава, юначина,

      влез във нашата дружина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...