29.07.2021 г., 10:42

Страхливият пор

479 0 0

 

 

      Ний живеем до гората

      на края на махалата.

      Там под оня зелен бор

      къща има голям пор.

 

      Все наднича през стобора,

      но не смей да влезе в двора.

      Веднъж Шаро го ухапа

      по косматата му лапа.

 

      Порът се уплаши,вече

      гледа да стои далече.

      Мисли,чисти се,преглъща,

      ще премести свойта къща.

 

      Чуди се какво да прави,

      Шаро ще ли го забрави?

      Как следите си да скрие

      никой да не го открие?

 

      Шаро хич не ще да знае,

      с мене иска да играе.

      Колко глупав е тоз пор-

      все мърмори и се мръщи,

      крие се във свойта къща.

      Тя прилича на затвор.

 

      Я излез навън потича

      на слънцето се припичай

      и тогава, юначина,

      влез във нашата дружина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...