По кабелите всяко телефонно утре
е резенно и логично. Като дъжд.
По жиците на бъдещето ще се съмне.
В душата си осъмвам като луд.
Летя в предметите на страховете,
уверена, че змеят е с три глави.
Ще ги откъсна като полско цвете,
а принцесата ще продължи да спи.
Захапвам меча и се хвърлям
като Франкенщайн пред зверове.
А кой е звярът аз логично питам?
Изправя ли се страх пред страхове?