По кабелите всяко телефонно утре
е резенно и логично. Като дъжд.
По жиците на бъдещето ще се съмне.
В душата си осъмвам като луд.
Летя в предметите на страховете,
уверена, че змеят е с три глави.
Ще ги откъсна като полско цвете,
а принцесата ще продължи да спи.
Захапвам меча и се хвърлям
като Франкенщайн пред зверове.
А кой е звярът аз логично питам?
Изправя ли се страх пред страхове?
© Надя Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
