По кабелите всяко телефонно утре
е резенно и логично. Като дъжд.
По жиците на бъдещето ще се съмне.
В душата си осъмвам като луд.
Летя в предметите на страховете,
уверена, че змеят е с три глави.
Ще ги откъсна като полско цвете,
а принцесата ще продължи да спи.
Захапвам меча и се хвърлям
като Франкенщайн пред зверове.
А кой е звярът аз логично питам?
Изправя ли се страх пред страхове?
© Надя Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
