Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си,
непосилно преглъща,
безумно очите втренчени в мрака
превръщат слабостта ми в сила.

Тогава на заран морно пробуден
вярно се взирам,
изгревът сиво-син, прашен
прокужда черната мисъл,
стопена, кристална и чиста.
Изчезва страхът да обичам!
Щастливи моменти прегръщам,
примитивно прилични,
но в красивите спомени
те ща са вечни...

LIKADEVONEN (27.11.2012г. 17:33ч.)