Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си,
непосилно преглъща,
безумно очите втренчени в мрака
превръщат слабостта ми в сила.
Тогава на заран морно пробуден
вярно се взирам,
изгревът сиво-син, прашен
прокужда черната мисъл, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация