Dec 1, 2012, 11:47 PM 2013-06-16T13:48:41+03:00

Страхът да обичам

Poetry » Other

1K 0 0

Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си,
непосилно преглъща,
безумно очите втренчени в мрака
превръщат слабостта ми в сила.

Тогава на заран морно пробуден
вярно се взирам,
изгревът сиво-син, прашен
прокужда черната мисъл,
стопена, кристална и чиста.
Изчезва страхът да обичам!
Щастливи моменти прегръщам,
примитивно прилични,
но в красивите спомени
те ща са вечни...

LIKADEVONEN (27.11.2012г. 17:33ч.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0