Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си,
непосилно преглъща,
безумно очите втренчени в мрака
превръщат слабостта ми в сила.
Тогава на заран морно пробуден
вярно се взирам,
изгревът сиво-син, прашен
прокужда черната мисъл, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up