16 дек. 2008 г., 16:22

Страхът и мечтите...

1.2K 0 3

Страхът и мечтите...

 

Осъзнавам днес, че се страхувам.

Осъзнавам, че сега Аз не съм просто дете

и нощем, когато пак будувам,

страхувам се да не разбие някой моето сърце!

 

Мечтая си за неща съвсем нормални.

Мечтая си нечие сърце за мене да тупти!

Мечтая си може би и за неща банални,

но страх ме е да сбъдвам своите мечти!

 

Виждам образа му, затваряйки очи!

Сърцето ми започва по-силно да тупти

и чудя се дали това са истински мечти?

Дали ако ги сбъдна, духът ми пак ще полети?

 

Дали наистина това е то, което искам?

Питам се и сама се в ъгъла притискам.

Дали това не е поредният каприз?

Дали няма да отмине като летен бриз?

 

Страх ме е, не искам Аз да страдам!

Страх ме е, не искам някого да нараня!

Страх ме е, не искам да усетя, че пропадам!

Страх ме е страховете си да преброя!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...