16 дек. 2008 г., 16:22

Страхът и мечтите...

1.2K 0 3

Страхът и мечтите...

 

Осъзнавам днес, че се страхувам.

Осъзнавам, че сега Аз не съм просто дете

и нощем, когато пак будувам,

страхувам се да не разбие някой моето сърце!

 

Мечтая си за неща съвсем нормални.

Мечтая си нечие сърце за мене да тупти!

Мечтая си може би и за неща банални,

но страх ме е да сбъдвам своите мечти!

 

Виждам образа му, затваряйки очи!

Сърцето ми започва по-силно да тупти

и чудя се дали това са истински мечти?

Дали ако ги сбъдна, духът ми пак ще полети?

 

Дали наистина това е то, което искам?

Питам се и сама се в ъгъла притискам.

Дали това не е поредният каприз?

Дали няма да отмине като летен бриз?

 

Страх ме е, не искам Аз да страдам!

Страх ме е, не искам някого да нараня!

Страх ме е, не искам да усетя, че пропадам!

Страх ме е страховете си да преброя!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...