Страхът - Мечтата
812
0
0
Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата - затихнала високо
горе в планината.
Наоколо минава времето
като прашинка на земята,
отваря тихичко вратата
на къщурката в зеленината.
Отвътре лъха топлината
и възвръща неговия сън - мечтата.
Заспал е, спи,
пренесен със душата,
виси на хълма в планината.
Отправя се в небето
плахо със крилцата,
промъква себе си
във тъмното- нощта- пухкавината.
Застинала е, не помръдва,
но с ропот чува се,
шума на пътя - бурята,
където срещат се
страхът - мечтата
и
преобразува него в светлината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велла Неделчева Все права защищены
