Странен ден, 

Има слънце, 

А ние броим колко пъти сме се цапардосали,

Странен ден, входовете миришат на книги,

Търся извратени диалози с куклите.

Странен ден,

Главата ми тътне и ток тече по нервите,

Стари приятели ме викат към поляната,

А аз съм се запрял в стаята.

Странен ден,

Разбирам, че дервишкият ми танц е безмислен,

Целият поток енергия потича към задънени улици.

Странен ден,

Тя ме храни с отровите си,

Пуска ми Хендрикс и бяга в гората им,

Сега към края...

Прощавам за старите мебели и кофти атмосферата.

Странен ден,

Някога гледахме сенки в коридора,

А сега не излизам от стаята,

Те се изнизват към слънцето и се цапардосват с нетърпение,

Бягат към гората си,

а аз оставам в стаята.