10.09.2024 г., 22:47

Странен ден

600 0 0

Странен ден, 

Има слънце, 

А ние броим колко пъти сме се цапардосали,

Странен ден, входовете миришат на книги,

Търся извратени диалози с куклите.

 

Странен ден,

Главата ми тътне и ток тече по нервите,

Стари приятели ме викат към поляната,

А аз съм се запрял в стаята.

 

Странен ден,

Разбирам, че дервишкият ми танц е безмислен,

Целият поток енергия потича към задънени улици.

 

Странен ден,

Тя ме храни с отровите си,

Пуска ми Хендрикс и бяга в гората им,

Сега към края...

Прощавам за старите мебели и кофти атмосферата.

 

Странен ден,

Някога гледахме сенки в коридора,

А сега не излизам от стаята,

Те се изнизват към слънцето и се цапардосват с нетърпение,

Бягат към гората си,

а аз оставам в стаята.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...