Странен миг
Как искам да те видя, слънце мое!
Как искам да държа ръцете ти...
И да забравиш всичко старо що е
преминало разбивайки сърцето ти.
Макар да си и толкова далече,
аз чувствам колко нежна топлина
изпращаш ти на лудото човече...
Спасяваш наранената душа!
А аз изгарям в нажежени страсти,
извикани от нежния ти стих.
Не мога да даря любов на части,
затуй признах я в оня странен миг!
Тя, любовта, не може да се скрие!
Тя не гори в окови, а с мечти.
Във оня нежен миг и двама ние
Признахме я дори с сълзи в очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илко Карайчев Все права защищены
