zefpet (Илко Карайчев) zefpet (Илко Карайчев)
2 40
Feb 10, 2009, 7:31 AM

Странен миг

  Poetry » Love
1K 1 3
 

Как искам да те видя, слънце мое!              

Как искам да държа ръцете ти...                 

И да забравиш всичко старо що е                         

преминало разбивайки сърцето ти.

Макар да си и толкова далече,

аз чувствам колко нежна топлина

изпращаш ти на лудото човече...

Спасяваш наранената душа!

А аз изгарям в нажежени страсти,

извикани от нежния ти стих.

Не мога да даря любов на части,

затуй признах я в оня странен миг!

Тя, любовта, не може да се скрие!

Тя не гори в окови, а с мечти.

Във оня нежен миг и двама ние

Признахме я дори с сълзи в очи...    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илко Карайчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0