Странен миг

10 feb 2009, 7:31

Poesía » De amor

777 1 3

Как искам да те видя, слънце мое!

Как искам да държа ръцете ти...

И да забравиш всичко старо що е

преминало разбивайки сърцето ти.

Макар да си и толкова далече,

аз чувствам колко нежна топлина

изпращаш ти на лудото човече...

Спасяваш наранената душа!

А аз изгарям в нажежени страсти,

извикани от нежния ти стих.

Не мога да даря любов на части,

затуй признах я в оня странен миг!

Тя, любовта, не може да се скрие!

Тя не гори в окови, а с мечти.

Във оня нежен миг и двама ние

Признахме я дори с сълзи в очи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.