Прости ми за това, че съм до тебе,
че искам да съм радост, а боля...
Прости сантименталните куплети,
тежащи като есенна мъгла,
витаещи из стаите, в които
ти искаш да ухае на любов...
А пиша ли - ти никога не питай
дали след този ред ще съм готов...
Прости ми и сълзите, дето давят
сърцето ми за шарения свят.
Дори и че с парите се прощавам...
Прости ми, че не съм богат... ...