СТРАНЕН СВЯТ
че искам да съм радост, а боля...
Прости сантименталните куплети,
тежащи като есенна мъгла,
витаещи из стаите, в които
ти искаш да ухае на любов...
А пиша ли - ти никога не питай
дали след този ред ще съм готов...
Прости ми и сълзите, дето давят
сърцето ми за шарения свят.
Дори и че с парите се прощавам...
Прости ми, че не съм богат...
Във моят свят е друг живота, мила -
прекрасен, неподкупен и красив...
Всеки ден във него щом се крия,
то значи - много дълго още ще съм жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени