Въздух, много въздух и тишина
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.

Тежест, умора и дълга самота
ме колебае и възпира.
Чудя се дали все още има красота,
която всичко лошо ще събира.

Трепет, радост и тъга
настроението ми днес променят.
Добре ли е да съм увлечена така,
че другите да не ме достигат и владеят.

Аз съм там някъде, изгубена в собствения си свят.
А там никой не може да ме намери.
Трудно се мълчи, особено ако те е страх
от добрите хора - лицемери.

Болка, много болка и съдба
някаква проклета съм избрала.
Тежко е да живееш със това,
че не различаваш вече честност от измама.

Материя, интереси, грозота
този свят въртят и подреждат.
Нямам пари - трябва ли да замълча?
Само заможните ли могат да нареждат?

Пари, много пари и власт
в яростните им очи съзирам.
Не се засища ненаситният им глад,
глад да взимат и прибират.

А аз стоя някъде във сянка.
Редовният, страничен наблюдател.
За мен жаждата им си остава жалка.
Тя е книга без читател.

Гледка, много грозна гледка
се отразя вечно в моите очи.
Така и не можах да разбера каква е тази сметка
да смачкаш с радост чуждите мечти.

Нерви, безсилие и озлобеност
се чете във хорските лица.
Бедни сме, но гледаме и бедния с надменност,
защото нямаме сърца.

Гледката е станала тъй гнусна.
Един от друг дърпате и взимате!
Душата ви е станала от пуста по-пуста.
Не взимайте, а се раздавайте!

А болката от чуждата печал
остана завинаги запечатана във моята душа.
Спрете да очаквате заслуга или медал!
А просто разтворете своите сърца!

Много болка виждам по света,
а аз съм само един добър слушател.
Сами сме виновни за това,
че ни направиха страничен наблюдател.