Страничен наблюдател
Въздух, много въздух и тишина
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота
ме колебае и възпира.
Чудя се дали все още има красота,
която всичко лошо ще събира.
Трепет, радост и тъга
настроението ми днес променят.
Добре ли е да съм увлечена така,
че другите да не ме достигат и владеят.
Аз съм там някъде, изгубена в собствения си свят.
А там никой не може да ме намери.
Трудно се мълчи, особено ако те е страх
от добрите хора - лицемери.
Болка, много болка и съдба
някаква проклета съм избрала.
Тежко е да живееш със това,
че не различаваш вече честност от измама.
Материя, интереси, грозота
този свят въртят и подреждат.
Нямам пари - трябва ли да замълча?
Само заможните ли могат да нареждат?
Пари, много пари и власт
в яростните им очи съзирам.
Не се засища ненаситният им глад,
глад да взимат и прибират.
А аз стоя някъде във сянка.
Редовният, страничен наблюдател.
За мен жаждата им си остава жалка.
Тя е книга без читател.
Гледка, много грозна гледка
се отразя вечно в моите очи.
Така и не можах да разбера каква е тази сметка
да смачкаш с радост чуждите мечти.
Нерви, безсилие и озлобеност
се чете във хорските лица.
Бедни сме, но гледаме и бедния с надменност,
защото нямаме сърца.
Гледката е станала тъй гнусна.
Един от друг дърпате и взимате!
Душата ви е станала от пуста по-пуста.
Не взимайте, а се раздавайте!
А болката от чуждата печал
остана завинаги запечатана във моята душа.
Спрете да очаквате заслуга или медал!
А просто разтворете своите сърца!
Много болка виждам по света,
а аз съм само един добър слушател.
Сами сме виновни за това,
че ни направиха страничен наблюдател.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени