14 мар. 2021 г., 07:45

Страници

653 0 0

Късах страници от старата тетрадка

и ги пращах като писма с нова дата.

Пращах писма до познати и непознати –

думи от тетрадка с пожълтели листа.

 

Написани с наивния детински почерк,

както се пишеха формулите по математика,

както се обясняваха явленията в природата –

всичко друго освен смисъла на смъртта.

 

Късах листа от старата тетрадка –

силни думи маскираха преглътнати сълзи.

Колко много болка се бях опитала да скрия,

но жълтите страници я бяха съхранили.

 

И ето, че дойде денят за равносметка,

затова сега разпращам купища писма -

по една страница от живота ми за всеки,

по една въздишка за всичко неизживяно.

 

И ако случайно получиш от мен писмо,

ако се чудиш коя съм и откъде те знам,

просто миг помълчи и запали една свещ,

после направи от листа самолетче...

 

И пусни душата ми да отлети

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...