Късах страници от старата тетрадка

и ги пращах като писма с нова дата.

Пращах писма до познати и непознати –

думи от тетрадка с пожълтели листа.

Написани с наивния детински почерк,

както се пишеха формулите по математика,

както се обясняваха явленията в природата –

всичко друго освен смисъла на смъртта.

Късах листа от старата тетрадка –

силни думи маскираха преглътнати сълзи.

Колко много болка се бях опитала да скрия,

но жълтите страници я бяха съхранили.

И ето, че дойде денят за равносметка,

затова сега разпращам купища писма -

по една страница от живота ми за всеки,

по една въздишка за всичко неизживяно.

И ако случайно получиш от мен писмо,

ако се чудиш коя съм и откъде те знам,

просто миг помълчи и запали една свещ,

после направи от листа самолетче...

И пусни душата ми да отлети