14 mar 2021, 7:45

Страници

  Poesía
655 0 0

Късах страници от старата тетрадка

и ги пращах като писма с нова дата.

Пращах писма до познати и непознати –

думи от тетрадка с пожълтели листа.

 

Написани с наивния детински почерк,

както се пишеха формулите по математика,

както се обясняваха явленията в природата –

всичко друго освен смисъла на смъртта.

 

Късах листа от старата тетрадка –

силни думи маскираха преглътнати сълзи.

Колко много болка се бях опитала да скрия,

но жълтите страници я бяха съхранили.

 

И ето, че дойде денят за равносметка,

затова сега разпращам купища писма -

по една страница от живота ми за всеки,

по една въздишка за всичко неизживяно.

 

И ако случайно получиш от мен писмо,

ако се чудиш коя съм и откъде те знам,

просто миг помълчи и запали една свещ,

после направи от листа самолетче...

 

И пусни душата ми да отлети

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...