Mar 14, 2021, 7:45 AM

Страници

  Poetry
647 0 0

Късах страници от старата тетрадка

и ги пращах като писма с нова дата.

Пращах писма до познати и непознати –

думи от тетрадка с пожълтели листа.

 

Написани с наивния детински почерк,

както се пишеха формулите по математика,

както се обясняваха явленията в природата –

всичко друго освен смисъла на смъртта.

 

Късах листа от старата тетрадка –

силни думи маскираха преглътнати сълзи.

Колко много болка се бях опитала да скрия,

но жълтите страници я бяха съхранили.

 

И ето, че дойде денят за равносметка,

затова сега разпращам купища писма -

по една страница от живота ми за всеки,

по една въздишка за всичко неизживяно.

 

И ако случайно получиш от мен писмо,

ако се чудиш коя съм и откъде те знам,

просто миг помълчи и запали една свещ,

после направи от листа самолетче...

 

И пусни душата ми да отлети

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...