Странно
Снежнобели мечти примамливи
след вечер една на кръстопът ме поставят.
Нима те забравих! Ти мене забрави ли?
Моите прозорци затвори, но други се отварят.
Усмивка странна,
чаша полупразна,
неволно разпиляват ме,
със сенки сближават ме.
Трептене задимено,
крещене спотаено,
преплитат се,
едно друго изпиват се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены