21 нояб. 2008 г., 16:02

Странстванията на поета

550 0 0
В страха безкраен, в самотата нежна
поетът срещна свойта орис тежка.
Той трябваше в пространства нови
природа низка да преброди.

Завърна се оттам и
бавно
усети трепета на мрака.
Усети мъжката стомана
и призраците в океана.

Престори се на принц прекрасен,
потънал в мисли най-ужасни.
Пребори пътищата знайни
и се улиса по безкрая...

Пресрещна птиците във мрака
и ги пропъди, без да чака.
Потъна в мрачните полета,
незнаен, мил,
жигосан с клетва.

Оттам премина пак поета
през висините ясни, през полета
напълнени със смисъл дивен
и със покой усмихнат, зимен.

Премина през сияйни думи
и през лъжите на куршума.
Попадна в бездната прекрасна,
прегърна я, лъчиста, ясна,
през нейните простори тръгна
и се завърна бодър, тръпнещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...