21 нояб. 2008 г., 16:02

Странстванията на поета

552 0 0
В страха безкраен, в самотата нежна
поетът срещна свойта орис тежка.
Той трябваше в пространства нови
природа низка да преброди.

Завърна се оттам и
бавно
усети трепета на мрака.
Усети мъжката стомана
и призраците в океана.

Престори се на принц прекрасен,
потънал в мисли най-ужасни.
Пребори пътищата знайни
и се улиса по безкрая...

Пресрещна птиците във мрака
и ги пропъди, без да чака.
Потъна в мрачните полета,
незнаен, мил,
жигосан с клетва.

Оттам премина пак поета
през висините ясни, през полета
напълнени със смисъл дивен
и със покой усмихнат, зимен.

Премина през сияйни думи
и през лъжите на куршума.
Попадна в бездната прекрасна,
прегърна я, лъчиста, ясна,
през нейните простори тръгна
и се завърна бодър, тръпнещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...