Страшно е.
Назад – спомени прашни,
напред – сенки неясни,
промъквам се слепешком.
Налучквам, събарям, поправям
грешки, тревоги, надежди.
Любови приети по спешност
отминават, без да имат подслон.
Страшното вече е смешно.
Остана на първия остър завой!
© Василка Ябанджиева Все права защищены