20 янв. 2017 г., 14:10

Страшно е

443 1 6

Страшно е. 

Назад – спомени прашни,

напред – сенки неясни, 

промъквам се слепешком. 

Налучквам, събарям, поправям 

грешки, тревоги, надежди. 

Любови приети по спешност 

отминават, без да имат подслон. 

Страшното вече е смешно. 

Остана на първия остър завой! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • През призмата на времето и на опита нещата започват да изглеждат различно... Харесах! Поздрави!
  • Ако не на първият завой на следващият го забравяме,защото пред нас е състезанието.
  • Чудесен стих, Васе!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой!"
    И... хубав финал!
  • Силен и въздействаш стих Васе!!!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой! "
  • Хареса ми стиха ти, Васе!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...