20 янв. 2017 г., 14:10

Страшно е

445 1 6

Страшно е. 

Назад – спомени прашни,

напред – сенки неясни, 

промъквам се слепешком. 

Налучквам, събарям, поправям 

грешки, тревоги, надежди. 

Любови приети по спешност 

отминават, без да имат подслон. 

Страшното вече е смешно. 

Остана на първия остър завой! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • През призмата на времето и на опита нещата започват да изглеждат различно... Харесах! Поздрави!
  • Ако не на първият завой на следващият го забравяме,защото пред нас е състезанието.
  • Чудесен стих, Васе!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой!"
    И... хубав финал!
  • Силен и въздействаш стих Васе!!!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой! "
  • Хареса ми стиха ти, Васе!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...