20.01.2017 г., 14:10

Страшно е

439 1 6

Страшно е. 

Назад – спомени прашни,

напред – сенки неясни, 

промъквам се слепешком. 

Налучквам, събарям, поправям 

грешки, тревоги, надежди. 

Любови приети по спешност 

отминават, без да имат подслон. 

Страшното вече е смешно. 

Остана на първия остър завой! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • През призмата на времето и на опита нещата започват да изглеждат различно... Харесах! Поздрави!
  • Ако не на първият завой на следващият го забравяме,защото пред нас е състезанието.
  • Чудесен стих, Васе!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой!"
    И... хубав финал!
  • Силен и въздействаш стих Васе!!!
    "Страшното вече е смешно.
    Остана на първия остър завой! "
  • Хареса ми стиха ти, Васе!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...