Така ли ще си тръгна - необичана?!
Още преди да се родим ми обеща
да ме откриеш и обичаш.
На колене пред моя дух се вричаше
и от любов със ултрачестота вибрираше.
„Ще бъдеш на окото ми зеницата” - говореше -
- предсърдие на влюбеното ми сърце.
Дори геената под нас да се отвори,
аз ще направя от ръцете си криле.
Ще полетим далеч от огнената паст.
За тебе ще погазя всяка власт,
безусловната на Бог, коварната на сатаната.
Дори във дни безхлебни и безводни,
ще бъда вечен твой заслон и бран, и пост.
И от Вселената ще станем по-свободни.”
Така говореше, но аз се уморих от вглеждане,
преситих се до болка и от чакане.
Но не дойде и все те няма...
Дали се разминахме като двупосочни влакове
или ни плени буря свирепа като измяна?!.
Страшно е да осъзная,че когато напускам света
няма да ме държиш за ръка
и да изпиеш с целувка прощалната ми сълза.
© Диана Кънева Все права защищены