Jan 31, 2018, 8:33 AM

Страшно е...

  Poetry » Love
576 0 0

Така ли ще си тръгна - необичана?!

Още преди да се родим ми обеща

да ме откриеш и обичаш.

На колене пред моя дух се вричаше

и от любов със ултрачестота вибрираше.

„Ще бъдеш на окото ми зеницата” - говореше -

- предсърдие на влюбеното ми сърце.

Дори геената под нас да се отвори,

аз ще направя от ръцете си криле.

Ще полетим далеч от огнената паст.

За тебе ще погазя всяка власт,

безусловната на Бог, коварната на сатаната.

Дори във дни безхлебни и безводни,

ще бъда вечен твой заслон и бран, и пост.

И от Вселената ще станем по-свободни.”

Така говореше, но аз се уморих от вглеждане,

преситих се до болка и от чакане.

Но не дойде и все те няма...

Дали се разминахме като двупосочни влакове

или ни плени буря свирепа като измяна?!.

Страшно е да осъзная,че когато напускам света

няма да ме държиш за ръка

и да изпиеш с целувка прощалната ми сълза.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....