25 июн. 2009 г., 21:08

Страст!!!

1.7K 0 12

Ръката ти по кожата се спуска,

над себе си аз нямам власт,

сърцето полудяло как препуска!

Ума загубвам си от страст.

Забивам нокти в плътта ти,

искам всяка част от теб за мен!

Не, не бъркай – аз не съм жена ти,

аз съм глътка въздух в твоя ден.

Разкъсай бързо роклята червена

и което е под нея не жали, люби ме!

Да чувам – как дишаш учестено

и как до лудост викаш мойто име.

Сега съм твойта тайна страст,

и ти за мен би сторил всичко...

Не се хаби! Това е само страст,

от тебе повече не искам нищо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От тебе повече не искам...Дали?... Много силно...
  • И ти не пишеш, бебс Аз днеска се върнах от морето...и съм много нещастна, защото изобщо не исках да си тръгвам : (((((((((((( Но беше най-уникалната почивка на света!!!!!!
  • Напомни ми за една серия от моя любим сериал-"Сексът и градът", където Саманта твърди, че може да прави секс като мъж, т.е. без да влага чувства, но май истината е, че няма такава жена, която да го умее.Точно сексът вече окончателно отключва емоциите, ако досега сме ги подтискали.
    Поздрави, мила!

    Не пишеш вече?
  • Мисля, че лирическата героиня е силна в своята слабост и се опитва да контролира емоцията. Харесва ми това, че тя определя правилата този път. И ако реши, може да остане или да си тръгне. Поздрав! Харесва ми духът на твоята героиня!
  • Става въпрос по принцип е хубаво човек да знае какво иска, за да го постига, а не да се чуди...кое и как. И нека го иска милата лирическа, щом я влече!!! Усмивки...за теб!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...