25.06.2009 г., 21:08

Страст!!!

1.7K 0 12

Ръката ти по кожата се спуска,

над себе си аз нямам власт,

сърцето полудяло как препуска!

Ума загубвам си от страст.

Забивам нокти в плътта ти,

искам всяка част от теб за мен!

Не, не бъркай – аз не съм жена ти,

аз съм глътка въздух в твоя ден.

Разкъсай бързо роклята червена

и което е под нея не жали, люби ме!

Да чувам – как дишаш учестено

и как до лудост викаш мойто име.

Сега съм твойта тайна страст,

и ти за мен би сторил всичко...

Не се хаби! Това е само страст,

от тебе повече не искам нищо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От тебе повече не искам...Дали?... Много силно...
  • И ти не пишеш, бебс Аз днеска се върнах от морето...и съм много нещастна, защото изобщо не исках да си тръгвам : (((((((((((( Но беше най-уникалната почивка на света!!!!!!
  • Напомни ми за една серия от моя любим сериал-"Сексът и градът", където Саманта твърди, че може да прави секс като мъж, т.е. без да влага чувства, но май истината е, че няма такава жена, която да го умее.Точно сексът вече окончателно отключва емоциите, ако досега сме ги подтискали.
    Поздрави, мила!

    Не пишеш вече?
  • Мисля, че лирическата героиня е силна в своята слабост и се опитва да контролира емоцията. Харесва ми това, че тя определя правилата този път. И ако реши, може да остане или да си тръгне. Поздрав! Харесва ми духът на твоята героиня!
  • Става въпрос по принцип е хубаво човек да знае какво иска, за да го постига, а не да се чуди...кое и как. И нека го иска милата лирическа, щом я влече!!! Усмивки...за теб!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...