Страстта позната
Това, което мъчеше душата,
в килия ледена затворих
и в огнената страст позната
на мечтите си не проговорих!
Аз исках с чудо да възкръсне
една илюзия в сърцата
и дори сърцето ми да пръсне,
очаквах аз страстта позната.
И тъй дарих я с вдъхновение,
гореше бурно тя у мен
и с парещо опиянение
блестеше в моя ден студен.
Но щом отворих си очите,
тя не изчезна във мъглата,
по-ясна стана сред мъглите,
страстта позната на душата!
Така я пуснах да е волна
и нейният отминал стих
докосна ме с усмивка болна,
туй никога не и простих.
Тя бе заключена у мене,
когато трябваше да я разкажа,
но сред кипеж от късно време
сърцето ми в стремеж проряза...
Аз закъснях, за да е споделена
и тъй тя беше само моя
в един водовъртеж от време,
където място нямаше покоя...
Когато ме напусна красотата,
светът бе мрачен и студен
и само тази страст позната
крепеше моя леден ден...
Но после тя се прероди,
оковите си тя разкъса
и с гръмък звън опияни
света ми, но бе вече късно!
И тъй изпитана и осъзната,
ридаеше над свойто минало,
страстта позната на сърцата,
дълбоко във сърце изстинало...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Шопова Все права защищены
