Nov 4, 2007, 4:17 PM

Страстта позната 

  Poetry » Other
925 0 6

Това, което мъчеше душата,

в килия ледена затворих

и в огнената страст позната

на мечтите си не проговорих!

Аз исках с чудо да възкръсне

една илюзия в сърцата

и дори сърцето ми да пръсне,

очаквах аз страстта позната.

И тъй дарих я с вдъхновение,

гореше бурно тя у мен

и с парещо опиянение

блестеше в моя ден студен.

Но щом отворих си очите,

тя не изчезна във мъглата,

по-ясна стана сред мъглите,

страстта позната на душата!

Така я пуснах да е волна

и нейният отминал стих

докосна ме с усмивка болна,

туй никога не и простих.

Тя бе заключена у мене,

когато трябваше да я разкажа,

но сред кипеж от късно време

сърцето ми в стремеж проряза...

Аз закъснях, за да е споделена

и тъй тя беше само моя

в един водовъртеж от време,

където място нямаше покоя...

Когато ме напусна красотата,

светът бе мрачен и студен

и само тази страст позната

крепеше моя леден ден...

Но после тя се прероди,

оковите си тя разкъса

и с гръмък звън опияни

света ми, но бе вече късно!

И тъй изпитана и осъзната,

ридаеше над свойто минало,

страстта позната на сърцата,

дълбоко във сърце изстинало...

© Дарина Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??