Стрелата и дивеча

rudin (Иван Христов)
858 1444

18 июн. 2013 г., 07:49 2013-06-20T07:32:42+03:00

Поэзия » Любовная

465 0 2

Залутах се в селóто като сляп –

бях срещнал вече моята изгора:

към фурната, когато вадят хляб,

жена се бе запътила през двора.

Очите ми залепнаха натам

(поседнал бях за малко на перваза)

и бях готов за топлата ú длан

след нея във лехите да нагазя.

Закотвих се и всеки божи ден,

очаквах я отново да премине,

от щастие преливах окрилен,

щом зърнех само шала ú копринен.

Източила бе гъвкавия стан

на прасковата зряла с аромата.

Гърдите ú – две дини от бостан!

Нагазил го, аз търсех си белята.

И треска ме тресе, като на лов,

със пушката, застанал на пусия –

сърната беше моята любов,

преследването бе ми орисия.

Ще бяга тя до онзи миг, до там,

където ще се слеят двата пътя.

В градината разлистена Адам

до Ева, обладал я, ще пристъпя.