rudin (Иван Христов)
858 1444
18.06.2013 г., 7:49 ч.  

Стрелата и дивеча 

  Поезия » Любовна
466 0 2

Залутах се в селóто като сляп –

бях срещнал вече моята изгора:

към фурната, когато вадят хляб,

жена се бе запътила през двора.

 

Очите ми залепнаха натам

(поседнал бях за малко на перваза)

и бях готов за топлата ú длан

след нея във лехите да нагазя.

 

Закотвих се и всеки божи ден,

очаквах я отново да премине,

от щастие преливах окрилен,

щом зърнех само шала ú копринен.

 

Източила бе гъвкавия стан

на прасковата зряла с аромата.

Гърдите ú – две дини от бостан!

Нагазил го, аз търсех си белята.

 

И треска ме тресе, като на лов,

със пушката, застанал на пусия –

сърната беше моята любов,

преследването бе ми орисия.

 

Ще бяга тя до онзи миг, до там,

където ще се слеят двата пътя.

В градината разлистена Адам

до Ева, обладал я, ще пристъпя.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??