Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам
(поседнал бях за малко на перваза)
и бях готов за топлата ú длан
след нея във лехите да нагазя.
Закотвих се и всеки божи ден,
очаквах я отново да премине,
от щастие преливах окрилен,
щом зърнех само шала ú копринен. ...