8 сент. 2013 г., 18:53

Стремеж

541 0 0

 

СТРЕМЕЖ

 

 

Свободен си от днес - живей,

както смяташ за добре,

ярко слънце нека те огрей

лъчите му сърцето ти да събере.

 

Светлина да бъде пътя нов,

топлина душата ти да сгрява,

да бъдеш винаги готов

житейски върхове да покоряваш.

 

Желая ти от все сърце, с години

пари и вино, и мечти

да имаш много, с дузини,

щом смяташ, че това ще те крепи.

 

Не ти се сърдя, нито ще тъгувам

напротив, аз ще продължа

към себе си, навътре да пътувам,

на душата си единствено дължа.

 

Ще коленича тихо и с ръце

за прошка сключени, ще моля

душата си с покаяно сърце

за всички болки и неволи,

 

за това, че чак сега разбрах -

безкористна да бъдеш е беда,

да бъда по-различна не можах,

изваях си болезнена следа.

 

Но, както и да е, не се отказвам

макар следата да горчи,

на себе си и тебе ще докажа -

любовта единствена ще ни спаси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...