Стриптийз
Стриптийз
Дванайсет мина - време е за шоу.
Пияната тълпа отвън ме чака.
Сърцето ми тежи като олово.
Разкъсана, пулсира в мен душата,
но време за въздишка не остава.
Сълзите върху устните са спрели.
За чувствата си трябва да забравя,
стрелките щом в безкрая са се слели.
И ето ме - среднощна пеперуда.
В цигарен дим и стъклени шишета
блестят очите - тъжни изумруди,
край погледите жадни на мъжете.
И хвърляйки оскъдната си дреха,
с изучен жест изкуствено се смея.
А диря радост, обич и утеха,
макар да нямам сили да живея.
Аз вярвам в любовта до болка дивна,
тъй както нощем тихо я сънувам.
Но... спри, сърце, тез блянове наивни.
Сега е ред отново да танцувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
