15.08.2012 г., 10:48 ч.

Стриптийз 

  Поезия » Любовна
913 0 13

Стриптийз

 

 

Дванайсет мина - време е за шоу.

Пияната тълпа отвън ме чака.

Сърцето ми тежи като олово.

Разкъсана, пулсира в мен душата,

 

но време за въздишка не остава.

Сълзите върху устните са спрели.

За чувствата си трябва да забравя,

стрелките щом в безкрая са се слели.

 

И ето ме - среднощна пеперуда.

В цигарен дим и стъклени шишета

блестят очите - тъжни изумруди,

край погледите жадни на мъжете.

 

И хвърляйки оскъдната си дреха,

с изучен жест изкуствено се смея.

А диря радост, обич и утеха,

макар да нямам сили да живея.

 

Аз вярвам в любовта до болка дивна,

тъй както нощем тихо я сънувам.

Но...  спри, сърце, тез блянове наивни.

Сега е ред отново да танцувам.

 

 

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??