Строшена чаша

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
71 423

7 янв. 2006 г., 20:00 2013-05-24T03:03:24+03:00

Поэзия

808 0 3

Строшена чаша
на Мама

Падна чаша и строши се!

Бях до нея и видях...

Тя на хиляди звезди разби се,

гледах пода... занемях!

"- Туй Господи... защо го стори?"

Попитах аз с шепот тих.

"- Ти ли плащаш аз ли,

ти к'во каза не разбрах?"

Не че струва нещо,

но... в този съкрушаващ миг,

хей тъй като строшена чаша,

видях живота си разбит!

Там с метлата се наведох,

и прошепнах в полуглас:

"- Ех... Боже мили, ти чашата, а...

остатъка ще плащам аз!"

. . .
Ивайло Атанасов
25.11.2005
Senftenberg - Germany

Строшена чаша

Свързани произведения

Комментарии

Предложения