7 янв. 2006 г., 20:00  

Строшена чаша

1K 0 3


      Строшена чаша
              на  Мама


Падна чаша и строши се!

Бях до нея и видях...

Тя на хиляди звезди разби се,

гледах пода...  занемях!

"- Туй Господи...  защо го стори?"

Попитах аз с шепот тих.

"- Ти ли плащаш аз ли,

ти к'во каза не разбрах?"

Не че струва нещо,

но...  в този съкрушаващ миг,

хей тъй като строшена чаша,

видях живота си разбит!

Там с метлата се наведох,

и прошепнах в полуглас:

"- Ех... Боже мили, ти чашата, а...

остатъка ще плащам аз!"



. . .
Ивайло Атанасов
25.11.2005
Senftenberg - Germany

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...