Jan 7, 2006, 8:00 PM  

Строшена чаша

  Poetry
1K 0 3


      Строшена чаша
              на  Мама


Падна чаша и строши се!

Бях до нея и видях...

Тя на хиляди звезди разби се,

гледах пода...  занемях!

"- Туй Господи...  защо го стори?"

Попитах аз с шепот тих.

"- Ти ли плащаш аз ли,

ти к'во каза не разбрах?"

Не че струва нещо,

но...  в този съкрушаващ миг,

хей тъй като строшена чаша,

видях живота си разбит!

Там с метлата се наведох,

и прошепнах в полуглас:

"- Ех... Боже мили, ти чашата, а...

остатъка ще плащам аз!"



. . .
Ивайло Атанасов
25.11.2005
Senftenberg - Germany

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...