Строшена чаша
Строшена чаша
на Мама
Падна чаша и строши се!
Бях до нея и видях...
Тя на хиляди звезди разби се,
гледах пода... занемях!
"- Туй Господи... защо го стори?"
Попитах аз с шепот тих.
"- Ти ли плащаш аз ли,
ти к'во каза не разбрах?"
Не че струва нещо,
но... в този съкрушаващ миг,
хей тъй като строшена чаша,
видях живота си разбит!
Там с метлата се наведох,
и прошепнах в полуглас:
"- Ех... Боже мили, ти чашата, а...
остатъка ще плащам аз!"
. . .
Ивайло Атанасов
25.11.2005
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
