пенелопе (Станислава Дайлянова)
23 35
30 апр. 2010 г., 13:03

Струна за сърце 

  Поэзия » Любовная
1117 0 7

  Защо трептя, щом чуя името ти,

 дори случайно казано за друг?

 За мен бе всичко! Аз бях  птица,

                                                а ти - небе на моя топъл юг...

 

  Без клетва, в сърцето те затворих

и там ще бъдеш ти во век-веков.

                                               Не те измести никой. Не говоря

 за болката си. Наказана с любов!

 

Отиде си! Подобно зимен полъх

                                                душата ми - до дъно - вледени.

Изгубих се във тебе, но не молех

                                               да бъдеш с мен. Щастлив - бъди!

 

                                             Знам, тази рана ще завехне,

ще отшуми след някой порив нов.

  Нали животът даден е да се живее?

                                             А  не – да се умира от любов!

 

 

 

 

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Нели!За куража!С приятелски поздрав!Съни
  • наказана с любов комплименти всяка дума е казана точно истинска е твоята поезия въздействаш ми пиши повече
  • Хареса ми!
    Здравей!
  • Благодаря ви,момичета!Поздрави!
  • поздрав и от мен!
    много хубав и обичащ стих
  • Благодаря ти,ангелче!Поезията е истинска,когато има тъга,нали?А любовта прави уникален този,който я изживява.Нека да я има,нека ме изгаря -по-важното е,че ми се е случила.И така мога да съм щастлива,че не ме е подминала!
  • Станислава, толкова е мъдро и хубаво!!! Поздравявам те за силата на лирическата героиня,която въпреки болката се преборва!Рядко стиховете имат този щастлив край или поне на мен ми е много трудно да го постигна! Поздравления още веднъж!
Предложения
: ??:??