Струна за сърце
Защо трептя, щом чуя името ти,
дори случайно казано за друг?
За мен бе всичко! Аз бях птица,
а ти - небе на моя топъл юг...
Без клетва, в сърцето те затворих
и там ще бъдеш ти во век-веков.
Не те измести никой. Не говоря
за болката си. Наказана с любов!
Отиде си! Подобно зимен полъх
душата ми - до дъно - вледени.
Изгубих се във тебе, но не молех
да бъдеш с мен. Щастлив - бъди!
Знам, тази рана ще завехне,
ще отшуми след някой порив нов.
Нали животът даден е да се живее?
А не – да се умира от любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
