Стрък душа
Има някакъв мир на небето, когато
вечер просто погледаш звездите
и полека залива те чувство приятно,
сякаш литваш към тях като птица.
А луната - безсрамница, цял те поглъща,
мамят с песни вълшебни щурците.
Бавно-бавно душата у теб се превръща
в стрък трева, разлюлян сред тревите.
Даже времето в нощите хода си спира –
кротко свива криле уморени.
Дъх си поемаш и някак внезапно разбираш
вътре в теб, че е цялото време.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Виденова Все права защищены
*
