10 мая 2013 г., 19:46

Стрък душа 

  Поэзия » Другая
619 0 6

Има някакъв мир на небето, когато
вечер просто погледаш звездите
и полека залива те чувство приятно,
сякаш литваш към тях като птица.

А луната - безсрамница, цял те поглъща,
мамят с песни вълшебни щурците.
Бавно-бавно душата у теб се превръща
в стрък трева, разлюлян сред тревите.

Даже времето в нощите хода си спира –
кротко свива криле уморени.
Дъх си поемаш и някак внезапно разбираш
вътре в теб, че е цялото време.

 

© Камелия Виденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??