Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
May 10, 2013, 7:46 PM

Стрък душа 

  Poetry » Other
621 0 6

Има някакъв мир на небето, когато
вечер просто погледаш звездите
и полека залива те чувство приятно,
сякаш литваш към тях като птица.

А луната - безсрамница, цял те поглъща,
мамят с песни вълшебни щурците.
Бавно-бавно душата у теб се превръща
в стрък трева, разлюлян сред тревите.

Даже времето в нощите хода си спира –
кротко свива криле уморени.
Дъх си поемаш и някак внезапно разбираш
вътре в теб, че е цялото време.

 

© Камелия Виденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??