7 дек. 2012 г., 11:40  

Стръкчета вярност

1.4K 0 14

Стръкчета вярност    

 

Идвай понякога в моите сънища жадни -

както в началото, както в последния ден.

Всяка илюзия храни с надежди душата,

сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен.

 

Идвай в съня ми. И нека превърнем в реалност

наш'те копнежи и нашия шеметен зов.

Всички причини изгубват и сила,  давност,

сбъдва се даже една невъзможна любов.

 

Идвай. Носи ми искрица поне от пожара,

в който изгаряхме, за да ни има докрай.

Пазя за тебе две стръкчета цъфнала вярност -

тя ще ни води по пътя към земния рай.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих, Юлия! Благодаря от сърце.
    Поздрави за теб и за Селвер!
  • Топло стихо, Водице!
    Поздравявам те със стихове на Селвер (SAS), които харесвам:

    "Понякога така те искам във съня си,
    че бих запалила нощта, ако те няма.
    Без тебе съм хербарий с изсушени чувства
    ... и съм въздишка, скрита във дъха на вятър..."
  • Слънчев и вдъхновен неделен ден за вас, Ивон и Никола!
  • Пълно със нежност до себеотдаване,Водичке!
    "Пазя за тебе две стръкчета цъфнала вярност-
    тя ще ни води по пътя към земния рай."
    Поздрави от мен!
  • сбъдва се даже една невъзможна любов. Хареса ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...