Стръкчета вярност
Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен.
Идвай в съня ми. И нека превърнем в реалност
наш'те копнежи и нашия шеметен зов.
Всички причини изгубват и сила, давност,
сбъдва се даже една невъзможна любов.
Идвай. Носи ми искрица поне от пожара,
в който изгаряхме, за да ни има докрай.
Пазя за тебе две стръкчета цъфнала вярност -
тя ще ни води по пътя към земния рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
