20 янв. 2025 г., 05:52

Студ на кристали 

  Поэзия
103 2 13

Не пропускай да бъдеш щастлив.

С мен не смогна, животът премина.

Подмини ме с подскок закачлив

днес и утре, или догодина.

 

Релаксирай на бира с мезе,

няма нужда на мен да ми сипваш.

Кой не слуша го чака резе,

потренирай ме, почнах да свиквам.

 

Очертава се зимен пейзаж.

Стана време за студ на кристали.

Заминавам без глас, без багаж.

Без метафори и ритуали.

 

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много пъти го чета, а не съм казала нищо. Защото малко стяга за гърлото това заминаване без глас и без багаж!
  • Права си, Красе, радвам се на появата ти!
  • Обичам твоята пламенност, Вили! 💎
  • Най - ценният багаж е в главата.
  • Бих му забила един кристал... Някъде.
  • Ще се опитам и аз да погледна зимата с по-романтични очи, Иржи. Дано да ми се удаде.
  • Зимата предразполага към такива носталгични мисли....Аз, обаче съм зимно дете и обичам романтиката на зимата....А човек ако съпреживява и чуждите неудачи, ще се изхаби преждевременно! Унищожаваш си енергията и имунитета.
    А,иначе хубаво написан стих...Подравления.
  • Благодаря, Доче! Добре ще е да си имаме по една такава двойница.
  • Хареса ми категоричността на лирическата.
  • Пепи, радвам се, че беше при мен!
  • Преживявам, Стойчо, и чуждата, и своята. Благодаря за разбирането!
  • Хубаво!
  • Много тъжно!
    Но истинско до болка...
    Светличка, мога единствено да те поздравя, че имаш силата да преживяваш болката с ненатрапчиво смирение!🙏
Предложения
: ??:??